Родината на коприната и копринените буби е Китай. Още в древни времена , те успяват да развият този отрасъл и да го направят един от техните най-печеливши. Тъй като е било наистина доходоносно, в Китайската империя то се дава само на най-привилегированите семейства, които налагат монопол върху дейността.

Същността на бубарското производство представлява само по себе си едно биологично фермерство, се казва в научен доклад.

Изглежда, че легендите са възникнали в континентален Китай и вероятно са свързани с жизнения цикъл на копринената буба, в който тя проявява способността да умира и да се преражда в напълно различна форма.

Втора частна компания получи лиценз за жп превоз на пътници в България

Друга основна причина е загубата на предишните и липсата на достатъчно нови пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата ѝ себестойност спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар.

Бубарството при създаване на съответните условия би могло да осигурява добри доходи на фермерите и то в райони, където възможностите за доходи от друга селскостопанска продукция са силно ограничени;

Министър Тахов откри академичната година в Лесотехническия университет

Предоставяне на висококачествен клетъчен картонен храст Бубарство тип “японски” за завиване на пашкулите и перфорирана хартия за вдигане на бубите от сън и почистване на постелята;

Виктория Капитонова показа какви ги върши в Дубай и кой й прави компания ВИДЕО

Видео Мечка реши да се разхлади сред хората в езерото Тахо (Видео)

Много от по-възрастните ни читатели, със сигурност помнят, че в България са се отглеждали копринени буби. Днес ще се опитам да разгледам историята на този отрасъл и по-конкретно неговият дял в България.

За сравнение бубарите в съседна Гърция се ползвали от евросубсидии. У нас единствената подкрепа, която могат да получат ентусиастите, решили да се занимават с бубарство, била за създаване на черничеви градини по ПРСР.

Кадри от козефермата на Стефан Димитров, намираща се в село Ястребино, Търговищко

Практическо ръководство за отглеждане на буби, Д. Христов, М. Петков, Г. Младенов, М. Манчев, Земиздат.